Съгласно Директива (ЕС) 2015/1535 държавите членки трябва да информират Комисията за всеки проект на технически регламент преди приемането му. Считано от датата на нотификация на проекта започва да тече тримесечен период на прекъсване — по време на който нотифициращата държава членка не може да приеме въпросния технически регламент — който позволява на Комисията и на останалите държави членки да проверят нотифицирания текст и да отговорят съответно.
Когато се установи, че е възможно нотифицираният проект да създава бариери пред свободното движение на стоки или пред свободното предоставяне на услуги на информационното общество, или пред вторично законодателство на ЕС, Комисията и останалите държави членки могат да представят подробно становище на държавата членка, която е нотифицирала проекта. Подробното становище удължава периода на прекъсване с още три месеца за продукти и с още един месец за услуги. В случай на издаване на подробно становище засегнатата държава членка трябва да даде обяснение за действието, което възнамерява да предприеме в отговор на подробното становище.
Комисията и държавите членки могат също така да правят коментари относно даден нотифициран проект, който изглежда съответства на законодателството на Европейския съюз, но се нуждае от разяснение относно тълкуването му. Засегнатата държава членка взема тези коментари под внимание, доколкото е възможно.
Освен това Комисията може да блокира даден проект за период от 12 до 18 месеца, ако предстои да се предприеме работа по хармонизиране на Европейския съюз или такава работа вече тече в същата област.
В края на процедурата по 2015/1535 държавите членки са задължени да информират Комисията за окончателните текстове, веднага след като тези текстове бъдат приети, и да посочат случаи, в които нотифицираният проект е бил отхвърлен, за да може процедурата по 2015/1535 да бъде приключена. Това също така позволява на Комисията и на останалите държави членки да проверят дали нотифициращата държава е взела под внимание реакциите, получени по време на процедурата.
Държавите членки са задължени да нотифицират повторно проекта на мярка с прилагане на нов период на прекъсване, ако проектът на технически регламент претърпи значителни изменения, като например съкращаване на първоначалния предвиден срок за прилагане или разширяване на обхвата.
Директивата предвижда също така процедурата за спешност, която е предназначена да позволи незабавното приемане на национален проект при определени условия, т.е. „сериозни и непредвидими обстоятелства, свързани с опазването на общественото здраве или безопасност, защитата на животни или опазването на растения“. Комисията взема решение относно основанията за процедурата за неотложност възможно най–скоро. Ако искането за прилагане на процедурата за спешност бъде прието от Комисията, тримесечният период на прекъсване не се прилага и нотифицираният текст може да се приеме незабавно.
Съществуват две много важни решения на Съда на ЕС по отношение на тълкуването на процедурата по 2015/1535. Първото е озаглавено „CIA-Security“ от 30 април 1996 г., според което национална разпоредба, която не е била нотифицирана съгласно „процедурата по 98/34“, а е трябвало да бъде нотифицирана, може да се обяви за неприложима за лица от национални съдилища. Второто е озаглавено „Unilever“ от 26 септември 2000 г., според което даден технически проект, приет в нарушение на задължението за отлагане на приемането на нотифицирано национално законодателство, т.е. спазване на периода на прекъсване, също може да се обяви за неприложим за лица от националните съдилища.