Съобщение 001
Съобщение от Комисията - TRIS/(2026) 1522
Директива (EC) 2015/1535
Hотификация 2026/0281/FR
Нотификация на проект на текст от държава членка
Notification – Notification – Notifzierung – Нотификация – Oznámení – Notifikation – Γνωστοποίηση – Notificación – Teavitamine – Ilmoitus – Obavijest – Bejelentés – Notifica – Pranešimas – Paziņojums – Notifika – Kennisgeving – Zawiadomienie – Notificação – Notificare – Oznámenie – Obvestilo – Anmälan – Fógra a thabhairt
Does not open the delays - N'ouvre pas de délai - Kein Fristbeginn - Не се предвижда период на прекъсване - Nezahajuje prodlení - Fristerne indledes ikke - Καμμία έναρξη προθεσμίας - No abre el plazo - Viivituste perioodi ei avata - Määräaika ei ala tästä - Ne otvara razdoblje kašnjenja - Nem nyitja meg a késéseket - Non fa decorrere la mora - Atidėjimai nepradedami - Atlikšanas laikposms nesākas - Ma jiftaħx il-perijodi ta’ dewmien - Geen termijnbegin - Nie otwiera opóźnień - Não inicia o prazo - Nu deschide perioadele de stagnare - Nezačína oneskorenia - Ne uvaja zamud - Inleder ingen frist - Ní osclaíonn sé na moilleanna
MSG: 20261522.BG
1. MSG 001 IND 2026 0281 FR BG 08-06-2026 FR NOTIF
2. France
3A. Ministères économiques et financiers
Direction générale des entreprises
SCIDE/SQUALPI/PNRP
Bât. Sieyès -Teledoc 143
61, Bd Vincent Auriol
75703 PARIS Cedex 13
d9834.france@finances.gouv.fr
3B. Ministère de l'agriculture, de l'agro-alimentaire et de la souveraineté alimentaire
Direction générale de la performance économique et environnementale des entreprises
SCPE/SDC
3 rue Barbet de Jouy
75349 PARIS 07 SP
4. 2026/0281/FR - C60A - Етикетиране
5. Задължително етикетиране на произхода на месото, използвано като съставка в хранителни продукти.
6. Месо от говеда, свине, овце, кози и домашни птици, включително месни заготовки и механично отделено месо, използвани като съставка в предварително опаковани хранителни продукти.
7.
Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите: Членове 40, 43, 44 и 45
не е приложимо
8. С мярката се цели да се въведе задължително етикетиране на произхода на месото от говеда, свине, овце, кози и домашни птици, включително месни заготовки и механично отделено месо, използвани като съставка в предварително опаковани храни.
С нея се предвижда, че дружествата следва да отдават предпочитание на обозначението на държавата на произход на месото, използвано като съставка в хранителни продукти. С дерогациите от тях обаче се позволяват да се ограничат до обозначение като „ЕС“ или „извън ЕС“, или дори „ЕС или извън ЕС“.
Продуктите, законно произведени или предлагани на пазара в друга държава — членка на Европейския съюз, или в трета държава, не подлежат на тази мярка.
Тази мярка ще остане в сила до 31 декември 2030 г.
9. Тази мярка се предприема в съответствие с член 39 от Регламента за INCO. Това позволява на държавите членки да приемат мерки, с които се изисква задължително етикетиране за специфични видове или категории хранителни продукти, обосновани с най-малко една от следните причини: защита на общественото здраве, защита на потребителите, предотвратяване на подвеждащи практики или предотвратяване на нелоялна конкуренция. Трябва също така да се предостави доказателство, че повечето потребители придават съществено значение на тази информация. Тази мярка, с която се изисква задължително обозначение на държавата на произход или мястото на произход на хранителните продукти, може да бъде въведена, само ако съществува доказана връзка между някои свойства на хранителния продукт и неговия произход или мястото на произход.
9а. Следните три точки показват, че всички обосновки, изисквани с член 39 от Регламента за INCO, са спазени:
Връзка между характеристиките на месото от европейски произход и неговия произход
В параграфи II и III от проекта на член се предвижда, че дружествата следва да отдават предпочитание на обозначението на държавата на произход на месото, използвано като съставка в хранителни продукти. С разпоредбите, съдържащи се в проекта на член обаче, им се позволява да се ограничат до обозначение като „ЕС“ или „извън ЕС“, или дори „ЕС или извън ЕС“. Следователно единственото действително задължително изискване на члена е продуктът да бъде класифициран в най-малко една от тези три категории („ЕС“, „извън ЕС“ или „ЕС или извън ЕС“); след това дружеството има избор или да се придържа към това минимално изискване, или да посочи държавата на произход.
Оказва се, че от 1 януари 2006 г. е въведен набор от европейски регламенти (т.нар. „пакет за хигиената“), с който се обхваща цялата верига за доставки на храни — от първичното производство чрез разпространението до крайния потребител. С два регламента по-специално се регламентират практиките в животновъдството и се установяват строги стандарти за храните от животински произход:
Регламент (EО) № 853/2004 относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход се прилага за всички предприятия за хранителни продукти, които обработват или преработват храни от животински произход;
Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно, inter alia, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях.
В допълнение може да се цитира също така следното:
— Регламент (ЕО) № 1/2005 за определяне на правила относно транспортирането на животни, като се налагат максимална продължителност на пътуванията, задължителни периоди за почивка, точна плътност на товарене и поддържане на специфични температури;
— Регламент (ЕО) № 1099/2009 относно защитата на животните по време на умъртвяване, с който се изисква животните да не изпитват никаква болка, стрес или страдание, които могат да бъдат избегнати;
— Регламент (ЕС) 2019/6 относно ветеринарните лекарствени продукти, с който се забранява прилагането на антибиотици с цел насърчаване на растежа или увеличаване на добива.
С този европейски регламент се налагат строги стандарти, които засягат метаболизма и физиологията на животното през целия му живот до клането, както и характеристиките на месото при обработката и преработката.
Въз основа на тези регламенти е безспорно, че продуктите от животински произход от Европейския съюз са придобили различни характеристики във връзка със същите продукти от трети държави.
Например, проучвания, проведени от изследователи от INRAE, наред с други, потвърждават, че намаляването на стреса при отглеждането и клането на животните оказва положително въздействие върху качеството на месото1.
Очаквания на френските и европейските потребители
В продължение на повече от десетилетие многобройни проучвания показват, че потребителите имат големи очаквания, че произходът на съставките в хранителни продукти следва да бъде посочен на етикета.
Например, проучване, проведено през 2023 г. от агенцията за проучвания „Appinio“ от името на „Collectif En Vérité“ — организация, която се застъпва за прозрачност по отношение на произхода на хранителните продукти2, показа, че 86 % от потребителите считат за важно да разполагат с информация за произхода на продуктите, когато правят покупка.
Според проучването „Барометър за 2025 г.“ относно „Les Français, l’agriculture et l’alimentation“, проведено от „Opinion Way“, почти 69 % от респондентите отговарят, че са готови да платят повече за регионален продукт или за продукт, произведен изцяло във Франция3.
Европейските потребители също така придават важно значение на произхода на продуктите. Например, проучването на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) „Евробарометър“ от април 2025 г. относно безопасността на храните в Европейския съюз.
9б. Продуктите, законно произведени или предлагани на пазара в друга държава — членка на Европейския съюз, или в трета държава, не подлежат на тази мярка. Следователно няма да се окаже въздействие върху трансграничните услуги и търговия.
С националните или европейските наредби понастоящем не се определя каквото ида било общо задължение за обозначение на произхода на селскостопанските продукти, използвани като съставка в предварително опаковани храни.
Тази мярка е най-малко ограничителният начин за постигане на поставената цел, тъй като единственото действително задължително изискване е операторът да гарантира, че храните попадат в най-малко една от следните три категории на етикетиране: „ЕС“, „извън ЕС“ или „ЕС или извън ЕС“. След това дружеството има избор да се придържа към това минимално изискване или да посочи държавата на произход. Следователно това задължение е възможно най-малко ограничителното.
9в. Няма друг начин за постигане на преследваната цел, а именно предоставяне на информация на потребителя. Въздействието върху търговията с други държави членки не е непропорционално по отношение на целта за прозрачност и проследимост за потребителите. Етикетирането на произхода отговаря на големите изисквания на европейските потребители за проследимост на месните продукти. Това спомага за поддържането и възстановяването на доверието на потребителите, по-специално след скандали, свързани с храните. Освен това разпоредбата не оказва значително въздействие върху търговията по отношение на преобладаващия дял в търговията в рамките на Общността на съответните продукти.
10. Позовавания: Няма позовавания.
11. Не
12.
13. Не
14. He
15. He
16.
Аспект OTC: He
Аспект SPS: He
**********
Европейска Комисия
Контактна точка Директива (ЕС) 2015/1535
email: grow-dir2015-1535-central@ec.europa.eu
